РАЗБЍСТРЯМ СЕ, -яш се, несв.; разбѝстря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Започвам да се избистрям, да ставам бистър.
2. Прен. Остар. Започвам да се изяснявам, да ставам ясен. Когато ходехме с покойний поп Обрейка в Цариград, веднъж при дяда ви Славейка гостувахме. Тамам черковният въпрос по него време се започваше, таквоз, да се разбистря. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 19-20.